0888 81 61 61 lsl.ekspertite@gmail.com

За да бъде една територия определена като дестинация, то е необходимо да са на лице наличие на места за настаняване, хранене, развлечения и развита транспортна система, наличие на забележителности, които привличат туристите, наличие на информационни системи от сорта на „Амадеус”, „Галилео”, „Уорлд спан”, „Сабри” и др.”. Славейков (2009) групира в три групи характерни особености, за всяка дестинация:

Първа група.
Дестинацията е съвкупност от туристически ресурси, които подбуждат човек да пътешества и задоволяват неговите туристически потребности;

Втора група.
Дестинацията представлява културна ценност: посетителите приемат дестинацията за привлекателна и заслужаваща парите и времето, отделени за нея и за да го изпитат това, туристите физически трябва да присъстват в дестинацията;

Трета група.
Дестинацията е неразделима–туристическият продукт се използва, там, където се произвежда и туристите трябва да присъстват в дестинацията, за да използват продукта, който им се продава. Най–важният им проблем е сезонността за дестинациите, защото това намалява доходността им и ги прави неефективни от гледна точка използването на основните им средства. Сезонността в българския туризъм, според Василева (2012) се проявява, чрез силно неравномерно разпределение през годината. Тази неравномерност се отразява негативно върху функционирането на туристическия бранш, което води до понижаване на печалбите, ефективността и рентабилността на туристическите обекти. Поради това, сезонността се смята за един от най–съществените проблеми за туристическото предлагане.

Използвана литература:
1. Славейков П., К. Найденов. Икономика на туризма. СУ ”Климент Охридски”, София, 2009г.;
2. Василева, В. Сезонността в българския туризъм. Изд. „Химера”, Шумен, 2012